Описание на проекта

Интониране и концертен строй а1 = 432 Hz: българска и световна практика, вариантност, въздействия и резултати.

Научно направление:
Културно-историческо наследство и национална идентичност

Колектив:
Иван К. Янакиев,
докторант
Милена Божикова, проф. д.изк, научен ръководител
Изследователска група „Музикална съвременност”
Институт за изследване на изкуствата, БАН

  • Кратка анотация

Проектът ще документира наличието на концертен строй a1=432Hz в съвременния свят като спонтанен хармоничен избор в църкви, детски градини и училища; ще изследва субективното отношение към строя с анкети на изпълнители и слушатели след изпълнение/слушане на музика; за да се установи наличие или липса на промяна в активността на мозъка при слушане на музика в строя, ще се свали електрическата активност на слушатели чрез ЕЕГ. Строят a1=432Hz ще бъде представен с концерт на Камерен оркестър 432.

 

  • Описание

Актуалност на темата

Височината на строя, дефинирана чрез честотата на тона ла от първа октава (a1), варира през вековете. Първи опити за стандартизация има от края на XIX век. От 1955 музикантите в целия свят настройват своите инструменти според стандарта ISO 16 – a1 = 440 Hz. В комисията по стандартизация липсват документи от заседанието по установяване на стандарта ISO 16 през 1955. Това е основание за въпроси относно мотивите за промяна на стандарта от 435 Hz (Виена, 1885) на 440 Hz (Франкфурт, 1955).

Стандартизацията на ISO 16 (и последвалите варианти) често не се спазва в европейските оркестри. Те настройват a1 с 441, 442, 443 и дори 444 Hz. Така наречените „барокови“ оркестри употребяват по-ниски стойности за a1 – 415 Hz, 430 Hz. Неспазването на стандарта от професионалните музиканти поставя въпроса за причините за това. Те смятат, че избраната от тях височина на a1 има определени достойнства, което се разглежда като аргумент за задълбочено интегрално изследване по въпроса.

Друг момент в изследването е господството на равномерната темперация, приета негласно като стандартен метод за настройване на инструментите с фиксирана височина. При нея предимството е равностойното използване на 24 мажорни и минорни тоналности на клавиатурата на пианото. В резултат „синтетичните” интервали имат еднаква ширина, но равномерността обезмисля същността на модулирането и равномерната темперация превръща смяната на тоналността в механична транслация на тоналния център, при която всички тоналности се различават по височината си, но не и по етоса си.

В държавите от Западна Европа, Северна Америка, в Русия, в развитите Азиатски държави и Австралия от десетилетия има създадени специализирани институти по невромузикология (най-мащабен е BRAMS – Canada), които се занимават с проблемите на музикалните възприятия. Липсата на подобни институции у нас натоварва настоящия проект с отговорност за пионерски идеи и предложения.

Състояние на изследванията
Проектът предлага нов подход – изследване на влиянието на цели системи от елементи на музикалното звучене – строя и темперацията, т.е. честотата и пропорцията между звучащите честоти.

  1. През ноември 2015 Янакиев направи първоначални експериментални психологически изследвания, чиито резултати сочат, че анкетираните лица потвърждават промяна на усещането за звук при различната височина на a1 от 440 Hz на 432 Hz, както и при промяна на темперацията от равномерна в темперация с отворени квинти[1]. Това дава основание за продължаване на изследването.
  2. Опитът на докторанта като диригент на създадения от него камерен оркестър, където той прилага иновативна методика за настройване – a1 = 432 Hz + отворени квинти, показва, че музикантите променят отношението си към свирения материал при смяната на a1 и темперацията. В резултат на преден план излиза идеята отвъд звучащата музика, а личността на музиканта заедно с блестящата техника остават на заден план.
  3. Извършено е начално изследване на звуковия материал в архива на Института за изследване на изкуствата (записи 1954-1979) на говори, православни песнопения и улични възгласи). Янакиев установява, че духовните лица интонират православните песнопения в строй a1 = 432 Hz, същото е в напевния говор на децата и в някои фолклорни практики. Установените досега наблюдения показват, че съществува връзка между височината на интонацията при говори и интонацията при музициране.

Цели и задачи

Първата цел е да се установи дали строят 432 съществува естествено в съвременната звучаща действителност. Поставят се задачите:

  1. Провеждане на серия теренни изследвания на говор и пеене от свещеници по време на богослужението и извън него.
  2. Серия изследвания със звукозапис на детска реч и пеене в училища и детски градини.

Втората цел на изследването е да се установи дали има разлика в субективното възприятие за музика в зависимост от височината на концертното a1 и темперацията. Задачи за провеждане на психологически тестове:

  1. 1. Серия психологически експерименти с инструменталисти и певци с акомпанимент на инструмент, настройван в различни концертни височини на a1 и темперации.
  2. 2. Серия психологически експерименти със слушатели, които слушат музикални примери в различни концертни височини на a1 и при еднаква темперация и различни темперации при еднакви концертни височини на a1.

Третата цел на изследването е да се установи дали има разлика в активационното състояние на мозъка при слушане на музика в зависимост от височината на концертното a1 и темперацията. Задачи:

  1. ЕЕГ изследване на професионални музиканти, които слушат музикални примери в различни концертни височини на a1 при еднаква темперация и различни темперации при еднакви височини на a1.

Комплексните резултати ще се базират на субективните рапорти от изследваните лица и от обективната информация, събрана от изследването на електрическата активност на мозъка.

Очаквани резултати

Очаква се потвърждаване на хипотезата, че на субективно и обективно ниво има разлика във възприятието на музика и разлика в електрическата активност на мозъка. Записите в различни концертни строеве и темперации ще бъдат уникален в световен мащаб документ. Теренните изследвания на записи на съвременни български духовници по време на богослужения, на говор и пеене на деца ще обогатят фонотечния архив на ИИИзк.

[1] Renold, M.,Intervals, Scales, Tones and the Concert Pitch c=128 Hz”. East Sussex, 2004